Статии

Франчайзинг на телевизионен "формат"

14/04/2011

Франчайзинг на телевизионен "формат"

Радослав Парушев, Правна фирма "Овчаров и Парушев"Радослав Парушев,
Правна фирма "Овчаров и Парушев"

През последните 5-6 години българският зрител свикна да вижда във финалните надписи на т.нар. ”риалити формати”, уведомлението, че предаването е „по лиценз на (следва името на международна медийна корпорация)”. Чели сме в пресата, че еди коя си фирма „държи правата за: /„Стани Богат”/, /”Форт Боаяр”/,/”Пълна промяна”/,/”Мюзик Айдъл”/ и т.н.” за България. Срещали сме се с аргумента на телевизионните продуценти, че „принудени бяхме да постъпим така, защото форматът на шоуто го изисква/не го позволява”. Каква обаче, от гледна точка на действащото българско право е юридическата стойност на „държането на права” върху това да се заснема и излъчва дадена телевизионна продукция?

ТВ предаване – правна дефиниция

По смисъла на Глава VII, Раздел V от Закона за авторското право и сродните му права, едно телевизионно предаване, например, “Господари на ефира”, представлява аудио-визуално произведение. Съгласно чл. 62 от ЗАПСП права върху „Господари на ефира” имат режисьора, сценариста и оператора на предаването.
Отделно от изброените лица, самостоятелни авторски права имат и авторът на оригиналната музика (ако е използвана такава), авторът на диалога между водещите, създателят на използваната сценография. Отделно от изброените творци, права, сродни на авторските, притежават както самите водещи, така и адреналинките, в качеството си на артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от ЗАПСП.
С всички тези лица продуцентът на предаването е длъжен да сключи договори, в които те му прехвърлят правото да използва техните права върху аудио-визуалното произведение. Продуцентът, най-сетне е физическото или юридическо лице, което финансира и организира създаването на аудио-визаулното произведение. Какви още права са налице върху едно телевизионно шоу? Къде и как именно се позиционира чуждестранният „лицензодател”?  Разбира се, не можем да не споменем правото на търговска марка върху името на предаването.

Търговска марка и предаването

Съгласно Международната класификация към Конвенцията от Ница, съществува възможност името на дадено телевизионно предаване да бъде запазено като търговска марка (за да сме съвсем точни, като „марка за услуги”). Тази практика за първи път беше уместно приложена у нас през 90-те години на миналия век от пионера Къци Вапцаров, който запази в Патентното ведомство като марка заглавието на предаването си „Риск печели - риск губи”. Това му предостави легална възможност да „мести” шоуто си от една телевизия в друга, в зависимост от непостоянната посока на ветровете, духащи в българските електронни медии.
От своя страна, регистрацията на търговска марка може да бъде национална, международна (за територията на няколко държави), може да бъде и Community Trade Mark (съкращава се CTM и се превежда „Марка на Общността”. CTM се издава от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (съкращава се OHIM), базирано в Аликанте, Испания и има действие на цялата територия на Европейския съюз. Достатъчно е да регистрираш CTM “Времена и нрави” и никъде в ЕС никой няма да има право да прави телевизионно шоу с такова име. Самото съдържание на шоуто обаче не може да бъде защитено. (В случая с „Времена и нрави”, така или иначе съдържанието няма и как да бъде изкопирано от който и да е).
И така, съгласно наша проверка в регистрите на OHIM, CTM с номер 005657861 и с име „Big Brother” се държи от Endemol Nederland B.V. Именно и единствено това са правата, които всъщност се предоставят „от чужбина”. В целия ЕС единствено Endemol Nederland B.V. може да разрешава създаването на телевизионно предаване с такова заглавие.

"Форматът" на предаването

„Форматът на предаването” обаче не подлежи на самостоятелна правна закрила, защото „форматът” на практика представлява сбор от ноу-хау, идеи и концепции за създаването на самото шоу. Тоест, това, че „съквартирантите” следва да имат „седмични мисии” няма как да бъде нито „запазено”, нито има как да получиш „лиценз” за него. Защото съгласно императивната разпоредба на чл. 4, т. 2 от ЗАПСП, не са обект на авторско право идеи и концепции. Което, от своя страна, е съвсем справедливо и логично – разбирането на законодателя е, че идеите и творческите концепции са за да служат на прогреса на цялото човечество и не могат да бъдат оковавани от юридически ограничения чрез тяхното „запазване”.

Незаобиколимата роля на франчайзинговия договор

И така, съответната чуждестранна компания, която, примерно, „дава правата да се прави Биг Брадър”, всъщност не дава такива права. Никой не може да даде това, което сам не притежава, както гениално семпло твърдяха римските юристи. Чуждестранната компания, най-често именно под формата на договор за франчайз, в качеството си на притежател на търговската марка,  предоставя на българския телевизионен продуцент възможността да прави предаване със съответното име. В същия договор се установяват и задължения, свързани с т.нар. „формат” – задължението на българския продуцент да предоставя на съквартирантите „седмичен бюджет”, задължението на всеки участник в „Стани Богат” да се предоставят три жокера, задължението адреналинките винаги да са две и винаги да са блондинка и брюнетка. Тези обаче задължения, поети от местния продуцент, са само на правната плоскост на споменатия договор за франчайз, те касаят единствено него и съответно – чуждестранното дружество – франчайзодател. Тези права и задължения са неотносими към трети лица, които не са страни по договора.
Така, както франчайзополучателят на McDonald’s е длъжен да ползва само еди-каква си кайма и да държи пластмасов палячо, поседнал на бутафорна пейка пред закусвалнята си, така и франчайзополучателят на „Господари на ефира” е длъжен да държи винаги две адреналинки да танцуват по бюрото на водещите. 

Правният извод от горните разсъждения, е че франчайзополучателят има, на базата на договора с неговия франчайзодател правото да реализира дадена телевизионна продукция по точно определен начин. Това право би следвало да бъде прецизно детайлизирано в съответния  договор за франчайз и е непротивопоставимо на трети лица. Запазената търговска марка остава единствената ефективна защита на съответния формат, или поне на неговото заглавие.