„Стартъпът е компания, създадена, за да расте бързо. Това, че дадена компания е новосъздадена, не я прави стартъп. Нито пък е задължително стартъпът да се занимава с технологии, да взима рискови инвестиции или да направи exit (да бъде придобита). Единственото основно изискване, за да се нарече една компания „стартъп“, е потенциалът за растеж. Всичко друго асоциирано със стартъпите следва от растежа.“ ~ Стийв Бланк

Какво представлява един стартъп?

Години наред инвеститорите по света смятат стартъпите за по-малки версии на големите компании; това е проблематично, защото има огромна идеологическа (и организационна) разлика между стартъп, малък бизнес и голяма корпорация, което изисква различни стратегии за финансиране.

Организационната функция на стартъпа е да търси повтаряем и мащабируем бизнес модел.

Общото между стартиращите компании (стартъпи), отличаващо ги от останалия бизнес, е тяхната предпоставка за постигане на значителен растеж, който от своя страна не е свързан с пропорционално нарастване на разходитe. Това е т.нар скалируемост (scalability), което разграничава стартъп компаниите от останалите компании, зараждащи се с цел просто печалба, по-висока от алтернативните варианти.

Може би едно от последните неща, които стартъпът трябва да демонстрира в представянето на своята идея, е защо точно сега е моментът тя да стане The Next Big Thing. Т.е., защо някой преди това не я е реализирал.

 Идеалният стартъп екип

- От 2 до 5 човека

- Над 50 % от екипа да бъдат „хакери“ в областта - За да може продуктът бързо да се адаптира на база обратната връзка от първоначални клиенти и потребители е  необходимо основният екип да притежава всички необходими качества, за да разработва главната част от продукта без външна помощ. Изнасянето на разработката в самото начало на трети лица, е скъпо и води до забавяне, тъй като външните изпълнители имат свои срокове и свои приоритети, различни от тези на стартиращата компания.

- “All in” – екиът да е напълно отдадени на проекта;

- Да познават детайлно пазара, към който се стремят;

- Проактивни, адаптивни и готови да успеят;

Ако един стартъп е успешен, той ще получи допълнително финансиране от бизнес ангели, венчър-капиталисти и от първоначално публично предлагане. С всяка серия финансови инжекции, основателят на стартъпа се лишава от част от своята компания – това се нарича „дялово инвестиране” – и всички, които са го направили, стават съ-собственици на компанията.

Кой финансира?

Акселератори - идеята на стартъп акселераторите е да предоставят парични средства, с които избраните за финансиране проекти да могат да стартират своето развитие. Освен финансиране, акселераторите провеждат менторски програми, с които се цели ускорено развитие на компаниите, споделяне на опит, а понякога и работно място в инкубатор. Двата най-успешни акселератора в България са LAUNCHub и Eleven, където одобрените екипи получават възможност и за последващо финансиране. Стартъп акселераторите са трамплин за реализацията на нови проекти.

Бизнес Ангели - това може да бъде група от хора или по-често един човек (ангел), които инвестират директно в нови бизнеси на ранен етап (стартъпи). Бизнес ангелът направлява предприемача и активно участва в развитието на бъдещата компания.

Фондове за рисков  капитал - инвестират в компании, които ще се разраснат светкавично бързо в следващите няколко години. Фокусът е върху инвестиции в технологичната и биотехнологичната индустрия.