Нова тенденция в развитието на световния франчайзинг

Когато човек чуе за франчайзинг, примерите, които идват на ум в повечето случаи са свързани с икономически успешните големи вериги за бързо хранене McDonalds или Subway. Франчайзингът процъфтява в частния сектор до точката, до която най-големите франчайз марки в света засвидетелстват триумфа на капитализма и свободните пазари.

Но може ли този метод на работа да се развие още повече за нестопански цели?

Отговорът е твърдо - да! Франчайзингът за нестопанска цел изисква фундаментално различен подход към принципите на франчайзинга. Трябва да е ясно какво се има предвид под "социален франчайзинг". Към днешна дата, социалния сектор представя множество свободни интерпретации на термина. Голям брой на различните модели са били осъществени под името на социалния франчайзинг. Тези модели варират от прости лицензионни споразумения до съвместни предприятия (joint venture) с различна сложност.

Трудностите, които излизат на преден план идват оттам, че трябва да се постигне общо разбиране и съгласие за това какво представлява социалния франчайзинг и как да бъде приложен. Затрудненията, които пречат на развитието на социалния франчайзинг, са свързани с:

• Липса на разбирателство
• Липса на опит
• Липса на примерни модели
• История на неуспешни примери
• Липса на инвестиции, управленски опит и други ресурси

 

Основната разлика, и това, което прави всеки един вид неспопанска организация уникална, е че целта на бизнес модела е да се създаде социални ползи вместо парични печалби. Това е в контраст с много търговски франчайзи, които доставят някои социални или благотворителни резултати, но които са инцидентни спрямо основния им фокус, който е печалбата.

Ако бъде генерирана печалбата в социалния франчайз, тя се преразпределя към една или други части на организацията, за да се създадат и други социални помощи, вместо да бъдат пренасяни на акционерите като дивидент.

Като цяло, социалният франчайзинг може да се дефинира като "адаптирана употреба на техники от търговския франчайзинг за проекти, които са от полза за социалните цели на нестопанския сектор".

По-конкретно, социалният франчайзинг може да се разбира като коопериране на основата на договорно сътрудничество на децентрализирани предприемачески единици с централно звено за подкрепа, създаващо единни стандарти за качество и поддържащо от обща философия. Тази кооперация създава социални ползи и основната дейност не е свързана с печеленето на пари.

Има няколко причини, поради които франчайзинг подходът може да бъде привлекателен за социалните предприятия и неправителствени организации, като например:

• Расте социалното въздействие в съответствие с мисията на компанията, но без да разрастване на организацията чрез традиционно йерархичния начин, който създава бюрократизъм и проблеми
• Избягва преоткриване на изначално познати принципи за водене на бизнес. Използва вече изграденото ноу-хау, което помага за по-бързото и по-лесно стартиране
• Дава възможност за местно управление, гъвкавост и приспособяване към контекста и обстоятелствата
• Използва национална организация (съвместно закупуване, обща политика на доверието, ефективна комуникация, икономии от мащаба)
• Споделя успешни модели по начин, който съчетава социални и финансови цели (социално въздействие и финансова устойчивост)
• Работи чрез истински партньорства за взаимна изгода, под обща идентичност
• Прехвърля властта и насърчава предприемачеството

 

Въпреки слабата осведоменост по този въпрос, има редица примери на ранните социални франчайз системи, които всъщност са доста познати в световен мащаб, като например Световната организация на скаутското движение (World Scout Foundation). Тези инициативи могат да бъдат намерени навсякъде по света, където социалният франчайзинг е приложим особено в областта на здравеопазването и образованието.

Очаквайте продължение на статията с повече информация за различните форми на социален франчайзинг.