Предприемачите са днешните звезди

Светослав Билярски пред списание Enterprise

Разговор за нишовото поведение, „пред-предприемаческите спазми” и химерата за бизнес, в който не работиш

френогс

Светослав Билярски е консултант с дългогодишен опит в медиите и рекламата. Бил е копирайтър в Ogilvy&Mather, криейтив директор в Publicis и главен редактор на списание Мениджър. Разработвал е рекламни и маркетингови кампании за над 50 водещи български и световни брандове. Води курс по Бранд билдинг в Нов български университет. Самият той е предприемач, притежаващ фирми в областта на услугите. През 2008 г. създава българската франчайзинг медия - FRANCHISING.BG, която популяризира този бизнес модел и консултира всички желаещи да закупят, разработят или продадат франчайз бизнес. В началото на ноември, успоредно с третото поредно издание на специализираното изложение Franchising Expo, компанията организира конференция, насочена към предприемачи и мениджъри, които търсят нови идеи за бизнеса си - New Business Ideas. ENTERPISE e медиен партньор на двете събития, а за предприемаческия дух и българските му проявления със Светослав Билярски разговаря Петър Стоянов.

Г-н Билярски, какви качества и умения са нужни на един човек, за да бъде успешен предприемач?

Повечето специалисти отговарят на този въпрос като казват, че човек трябва да е амбициозен. Не толкова да има способности, колкото желание. Защото ако не знае нещо, но има желание - ще научи каквото му трябва, докато ако знае нещо, ще си мисли че знае всичко и това ще го доведе до пасивност и мързел. Тоест предприемачите трябва да са активни, да са мотивирани, да са всеотдайни, да имат силни волеви качества. Общо взето да са хора, които искат да си променят живота, а и грубо казано и света. Макар и пресилено е факт, че ако отвориш един обект или един нов бизнес, светът вече не е същия.

Напоследък наблюдавам предприемачи, които притежават качеството „обсебеност“. Всъщност това не е качество, а може би е състояние на духа. Виждам много успешни предприемачи, които не са амбицирани като другите да направят бизнес, за да го продават, т.е. да търсят лесна и бърза печалба. Защото повечето от останалите започват нов бизнес с идеята да не работят, а се оказва, че човек трябва да вложи големи усилия и да се лиши от досегашните си приходи, да инвестира. И изведнъж се изправя пред реалността, в която държавата си взима ДДС-то, петролните компании си печелят от горивото, служителите си получават заплатите, данъчните си събират данъците, хазяите си искат наема, франчайзодателят си взима таксата, а само той е глупакът, който работи по цял ден и раздава пари.

Ако ти си човек, които тръгва към начинанието с идеята да направи бизнес и да не работиш, самата ти енергия не предполага, че ще можеш да преодолееш многото трудности, пред които ще се изправиш. Ако целта ти е да не работиш, няма нищо по-лесно - просто спри да работиш. По какъв друг начин можем да обясним, освен чрез „обсебване“, казвам го в кавички, в по-скоро положителен смисъл, не искам да определя предприемачеството като болест, но по какъв начин може да обясните, освен чрез пълна отдаденост, че някой човек има пет магазина и основното нещо, което си мисли, е как да станат шест? Или човек, който притежава завод за дрехи, разполагащ с три поточни линии и работещ затри отделни огромни марки на Запад, единственото което го „обсебва“ да е мисълта как да построи нов завод за десет милиона, който просто да е по- хубав в интериорно отношение. Когато някой е тръгнал с идеята да кешира, да продаде, да се пенсионира на остров, по-добре да го направи веднага, а да не се впуска в предприемаческа инициатива.

Бих дал този пример: ако да кажем Ерик Клептън изкарва много пари и в един момент установи, че китарата изпада в криза и има много по-голям потенциал за печалба в свиренето на акордеон, той не би се пренасочил да свири на акордеон, нали така? Би си продължил с китарата, независимо колко пари биха му дали, а и дори без пари. Просто за него това е личната му мисия в живота, да свири на китара. Тези предприемачи, които осъзнават, че наистина животът им е да произвеждат, да създават организации, блага за другите хора, посредством което да спечелят, те са на правилния път.

Мислите ли, че има напоследък по-голям интерес от млади хора в създаването на нови фирми? Доста start-up инициативи станаха по-активни в последната година-две. По-предприемчиво ли е идващото поколение?

Като цяло то няма избор, освен да е по-предприемчиво. Нека сравним днешния ден със ситуацията преди 10, 20 или повече години. Примерно много се коментира защо в България има такъв спад на спортните постижения. Общо взето, тогава нямаше възможност за частна инициатива и единственият начин ти да се отделиш от социалната си среда или малък провинциален град, да станеш звезда, така да се каже, беше или чрез спорта, или чрез естрадната музика. Сега със съществуването на пазарна икономика и по-скоро с икономическите трудности от последните години, степента на атрактивност на това да си служител или сигурността на работното място се оказаха лъжливи. Освен това когато работиш като наемен работник парите са ограничени и съвсем естествено хората се ориентират повече към собствени инициативи. Това преориентиране обаче не трябва да се фетишизира, защото по-скоро само 5% от хората са предприемачи по природа. Не би било нормално 30 на сто от българите да са предприемачи, защото все пак някой трябва да работи в техните фирми.

Но как да определим, че един човек е предприемач? Всеки има идеи по принцип. В кой момент се превръщаш в предприемач?

Трябва да се прави много голяма разлика между разговорите на маса и реалните предприемачи. Мой приятел ми сподели преди години, че не иска да говори за бизнес на маса, защото каквото е обсъждал по този начин не се е сбъднало. Дискусии от рода: „абе, защо някой да не направи еди какво си; трябва да направим еди какво си; или пък в България няма еди какво си“ бих ги нарекъл пред-предприемачески спазми, но не и сериозен предприемачески интерес. Общо взето, това което може да отличи предприемача, е че той изгаря мостовете назад. Това е по-скоро човек на риска, отколкото на сигурността. Въпреки че всички знаем, че златното правило на предприемача е никога да не инвестира повече пари отколкото може да загуби. А дали е предприемаческо поколението... със сигурност младите хора са по-предприемчиви, не за друго, а защото потребителското общество се развива и все повече и повече финансовите постижения са белег на успеха. Вижте абитуриентските балове - ценностната система се променя изцяло към статуквото, че успелият човек е богат – нещо, което преди години не беше толкова силно изразено. Със сигурност това влива допълнително вода в мелницата на предприемчаството.

Но не се ли страхуват младите? Не е ли прекалено голям рискът на предприемачеството? Могат ли само с идея да стартират нов бизнес в България, без някакъв натрупан капитал?

Аз направих фирма преди три години с капитал от 7 000 лева - със служители, офис. Тя е успешна, с клонове в петнадесет града и накрая я продадох. Като се има предвид размерът  на бюджета, за мен това се случи почти само с идея. Друго е важното обаче. Това което бих препоръчал на всеки, и поведението, към което аз лично се стремя, е нишовото поведение. При него стойността, която даваш на потребителите, е нова, а не е по-евтина алтернатива на съществуващите продукти и услуги. Например да не правиш двадесетата куриерска фирма, четиридесетия прах за пране или петдесет и шестото кафе, 236-тото списание.

Ако разбираш от маркетинг например и поведението ти е маркетингово, ще търсиш нови ниши и добавяне на допълнителна, нова стойност. Няма да направиш рекламна агенция, една от седемте хиляди, въпреки че би било твърде лесно да я създадеш. Много по-удачно е с малък капитал да се правят бизнеси, които са нишови, които създават нови стойности, които са различни от предлаганото на пазара и не копират конкурентите.

От друга страна ниско бюджетните начинания не се свързват и с толкова големи печалби. По-нискорискови са, да, по-лесно можеш да си върнеш парите, но са нишови и са изключения от правилото. А пък и не мисля, че най-важното нещо е как да направим бизнес без пари. Не можеш да гониш резултат без усилия, които изискват ресурси - времеви, емоционални, рационални, енергийни, ноу-хау, знание и пари. Идеята е къде да сложиш пирона, а не да не го чукаш, т.е. чукът така или иначе трябва да го удряш по този пирон, но идеята може да ти помогне да сложиш пирона върху дърво, а не върху камък или върху желязо. Идеята не е заместител на парите, по-скоро е много по-рентабилен начин да вложиш усилията и инвестицията си.

В предварителния разговор споменахте, че в България нещата се случват по друг начин, специално за предприемачите?

Много ясно искам да се разгранича от всички хора, които мрънкат и се оправдават, че в България нещата не стават, затова казвам, че стават по друг начин, не казвам, че не стават...

Не питам в негативен аспект, а по-скоро какви са разликите и откъде се получават?

Да, ще дам един може би много повърхностен пример, който е не само за предприемачеството, но за управлението като цяло: Всички ние четем книги за мениджмънт, за бизнес, за ръководене и т.н. и в повечето от тях се говори за вдъхновяване на хора, за раждане на идеи. В американската специализирана литература ръководителите се насърчават да дават повече свобода, да разчупват рамките, да стимулират хората към нетрадиционни начини на работа, да излизат от черупката, да нарушават процедурата... и ние го тълкуваме като: трябва да сме още по-разхайтени, да сме още повече специалисти по всичко, да сме още по-малко структурирани, още по-малко процедури да имаме.

Само че ние сме в единия край на махалото, а те са в другия. Българите като цяло сме си специалисти по всичко, а и смятаме че трябва да се направят по по-различен начин нещата. Например ако дадем сценарий на някой, който трябва да прави маркетингова кампания по телефона, той ще го промени, ще го пресъздаде, защото иначе ще си признае, че е глупав, тъп, ниско интелигентен, машина за четене на скрипт. Някакси имаме по-голямо самочувствие, като ренесансови енциклопедични личности, и не съзнаваме, че понякога в бизнеса, като сме части от организация, това може да пречи. Защото много често може да се наложи нашата реализация в структурата на фирмата да бъде във формата на бурмичка. Но никой не иска да бъде бурмичка, която да може да цитира Гьоте, или да има много познания по гурме и собствено мнение.

В смисъл, това че искаме да сме различни и да разбираме от много неща може да ни пречи. И когато четем в книгата: дайте на хората повече свобода, не им искайте процедури, не ги карайте да пишат по сто документа за нещо - това са съвети за съвсем друга ситуация. Тези съвети не ни помагат, напротив - те ни пречат. Това е само един пример, но мисля че той е достатъчен, защото така или иначе бизнесът го правят хората, фирмите ги създават хората. На индивидуално ниво нещата са различни, не защото използваме по-лоши компютри, различни сгради или различни коли. Разликата е на ниво култура на хората.

Като че ли има две основни категории, които се интересуват от стартиране на нов бизнес – нови предприемачи и такива, които просто искат да започнат нещо допълнително, нещо различно? Кои от тях се интересуват повече от стартиране на фирми под формата на франчайз?

Кризата подсилва франчайзинга с това, че доста бизнеси изпитват затруднения. Те трябва да се преструктурират. Изправени пред тази необходимост предприемачи, които имат капитал, опит и някакъв управленски потенциал, но нямат технология в непознато поле, приемат франчайзинга като алтернатива. Така няма да трябва да се учат десет години например какъв кашкавал се слага в пицата, за да разберат накрая, че се слага не кашкавал, а моцарела. Могат наготово да ползват ноу-хау на изпитан модел и да започнат нов бизнес, направо от следващия месец. Тоест франчайзингът е интересен не само за хора, които искат да стартират от нулата, ами и за такива, които си имат бизнес и търсят някакво различно начинание, независимо дали бизнесът им не работи или желаят да добавят нещо отгоре.

Скоро организирате събитие, свързано с подпомагане на новите бизнес идеи?

Тази година на 11 и 12 ноември в НДК ще има двудневна международна конференция, която се нарича New Business Ideas. Тя ще бъде в две части – съответно за нови идеи за съществуващия бизнес и идеи за нов, тепърва стартиращ бизнес. На английски и двете неща се означават с new business, но на български имат различен смисъл. По време на събитието ще се опитаме да отговорим на въпроси като: какви други бизнеси можем да започнем; има ли пазарни ниши; какви качества трябва да имат успешните предприемачи; притежавам ли ги; как да избера бизнес; как да избера франчайз; как да си развия бизнеса във франчайз; как да изнеса бизнеса си в чужбина, като един от вариантите е франчайз и т.н.

Поканили сме гости от чужбина, както и действащи управители в български компании, като например Subway, Еврофутбол, сладкарници Неделя, jobs.bg, Данон и др. Идеята е да има повече успешни мениджъри от практиката, не толкова да се обяснява на хората какво да правят. Те знаят какво да правят, има книги. Искаме посредством успешните примери, а не посредством теорията да помогнем на двете основни групи хора, които се интересуват от започване на нов бизнес.

Като цялата идея за това събитие е то да бъде една възможност за networking, за създаване на бизнес контакти, тъй като знаем че голяма част от бизнеса и не само в България (но особено в България), се движи от личните контакти между хората, между предприемачите. Ще раздадем и награди за нови бизнес идеи в няколко категории - за продукт, услуга, марка, технология, сграда, бизнес модел или дори за концепция, която все още не е реализирана.

Наградите са само за стартиращи бизнеси, така ли?

Не, за нова бизнес идея въобще. Критериите са два: оригиналност и ефективност на бизнес идеята. Например идеята „шах за трима“ не би могла да спечели, тъй като няма ефективност, въпреки че е оригинална. Всеки може да се кандидатира, да се номинира на сайта на събитието, който е www.businessideas.bg. Това е абсолютно безплатна номинация. Успоредно в дните на конференцията ще се провежда и изложението Franchising Еxpo (http://www.franchising.bg/expo). Ще има може би близо 70 щанда, очакваме над 3000 посетители, имаме партньорски отношения с подобни изложения в Румъния, Гърция, Турция, Унгария, Дубай, Франция и Аржентина, ще имаме и представители от тези държави. Надяваме се, че чуждестранното участие и контактите, които могат да се създадат, ще помогнат на българския бизнес да се изнася и в посока чужди пазари.